Работници срещу работодатели

Наскоро започнах да чета една книга и още в началото прочетох нещо, което си мисля, че ще ме води години напред – Проблемите са равни на ограничения. Така и в нашата мила родина всеки се опитва да реши проблемите си по един или друг начин, без да осъзнава, че са за сметка на нещо. Ако приемем, че пазарът е разделен на две части – работодатели и работници, то всяка от тях така да се каже се опитва да прецака другата, без да осъзнава, че и тя самата прави същото. Така в един момент попадаме в един омагьосан кръг, от който никога няма да излезем, ако и двете страни не направят нужното.

Моята работа е свързана с много контакти и с двете страни и съм се опитвал винаги да им покажа, къде смятам че грешат. Ако всеки помогне на поне двама човека несъмнено след известно време всички ще са доволни.

За мен една връзка, било то лична или професионална, се крепи на няколко основни фактора:

  • Уважение
  • Комуникация
  • Мотивация

Ако тези фактори са налице със сигурност ще има предпоставки за една успешна връзка. Поне по моя преценка много малък процент от фирмите предоставят 2/3 от тази моя така да се нарече „формула за успех“. Може би и за това има много малко фирми, които са се развили до такава степен, че да излезят извън българските граници. Надявам се това да се промени в бъдеще.

От другата страна – на работниците – не е също цветущо положението. Пазарът гъмжи от хора с големи изисквания към работодателите си, огромно самочувствие и никакво покритие.

Нека до тук да спрем с критиката, защото не обичам да звуча негативно J Какво можем да направим – всеки да даде своето . При всяка сделка всяка от страните казва какво иска и какво би дала. По този начин всеки може да даде своето, за да превърнем България в едно прекрасно място за развитие на бизнес и вливане на инвестиции от цял свят.

Би било готино нали?

Leave a reply:

Your email address will not be published.

Site Footer